САМОДОКÀЗВАМ СЕ, -аш се, несв.; самодокàжа се, -еш се, мин. св. самодокàзах се, св., непрех. Книж. С поведението, с действията си показвам пред някого, че имам определени качества или способности, заложби за нещо. Спорът между тях [П. Славейков и К. Христов] не стихва до смъртта на Кирил Христов. Той няма никога да се умори отново и отново да се връща към него, да дава обяснения, да изтъква предимствата си пред Пенчо Славейков, да се самодоказва. Кр. Куюмджиев, ПСЖ, 47. Приет за пълноправен член на еснафа, младият майстор трябва да се самодоказва във всяка една област. В основата на всичко са притежаваните от него лични качества и достойнства. А. Гоев, НЗ VII, 290.